Posts tagged china
Забраненият град, Пекин

"Вярваш ли в духове?" - попита ме с повдигната вежда екскурзоводът.
Изглежда погледът отправен в отговор е бил не по-малко подозрителен от неговия.

А как започна разговорът? С една невинна въздишка от моя страна. Фразата "реки от хора" придобива различни мащаби, когато си в Забранения град в събота около 11:00 сутринта по време на лятна ваканция при 37-градусови температури и 80% влажност на въздуха. Та, в такъв момент може би и вие бихте почти ретотрично попитали дали не би било много по-приятно, ако имахте възможност да се разходите самички по залез слънце, когато не залепвате неволно за стотиците разминаващи ви други злощастници.

- Мен би ме било страх - продължава г-н Лиу съзаклятнически приближавайки се към мен. - Духове бродят тук по тъмно, туй е тяхното време. Истина ти казвам, момиче! Ама ти май нещо още не ми вярваш - цъка с език той, след което се впуска в местна легенда.

Той от първа ръка знаел от негов приятел, който работи в Забранения град (а не започват ли така всички предания за духове?), че след залез слънце дори охраната не се разхожда свободно из градината Дзиенфу. Неособено известен факт е, че Забраненият град е изгарял изоснови множество пъти и всяка една сграда е изграждана наново също толкова пъти.
- С изключение на тази! - и ми сочи ееей там, след дръвчетата един храм. - Покровителят му е водно божество. Всичко друго е изгаряло, само той все си стои непокътнат там - след което очевидно развеселен от изражението, с което ме е оставил, кимва и захапва цигара разкривайки кафевеещите си зъби.